Думата „одит“ произхожда от древно латинската дума „audire“, което означава „да чуя“. Днес тя е запазила голяма част от конотативното си значение. В съвременните условия, одит е просто начин за получаване на информация и/или сигурност, че дадено лице е предприело действия или се е придържало към правила, каквито съответно следва да извърши или спазва. Самата причина за съществуването на одита се крие в присъщите ограничения за извличане на цялата необходима информация за вземането на адекватно решение.
Например, на даден инвеститор ще му е необходима сигурност, че финансовите отчети на определено предприятие представят достоверно имущественото и финансовото му състояние. Аналогично на мажоритарен или миноритарен собственик ще му е необходима сигурност, че лицата, на които е възложено управлението на компанията, представят съответните отчети. По същия начин, отговорните лица в Европейската комисия се нуждаят от гаранции, че местните бенефициенти по договори за безвъзмездна помощ изпълняват проектите и докладват резултатите в съответствие с правилата на оперативните програми.
Тъй като инвеститорите, собствениците или администрацията е възможно да не разполагат с необходимото време и ресурси, или правилата да не им позволяват да извършат проверките лично и изцяло, те ползват и се позовават на одиторски заключения.
Одиторите прилагат систематично и независимо проучване на счетоводни регистри, документи и активи на дадено предприятие, както и други свързани обстоятелства, за да се установи до каква степен финансовите отчети представят достоверно неговото състояние.
